Не търся лек за чуждата душа.
Тя, моята душа, едва е жива.
От чужди болки аз се разболях,
а в дясната ръка сърби коприва.
Стотици планини ще донеса
и няколко морета ще преплувам.
Какво от туй, че бил съм в пепелта,
не се страхувам огън да щурмувам.
Но стига вече. Време е да спра
уроците безценни да раздавам.
Дали да търся лек за любовта
или да се науча да прощавам?
Когато си простя за любовта,
ще литна към небето като феникс.
Тогава лек за чуждата душа
в моята ще мога да намеря.
